Jan 12, 2008, 12:28 AM

Да бъда силна нужно е...

  Poetry » Love
895 0 17

Изхаби лимита на всички прошки,
остана ми само безсъние!
И нямам излишни сълзи,
за да посрещна още втори шансове!


В кръговете под очите ми оставаш... ти,
а нощите ми още търсят те...
Стъклената тишина пречупваха лъжите ти
и все пак живееш ми в молитвите...


В усмивката ти - сенки на съмнение,
че ще получиш своето "остани"...
Но вече повече от късно е -
пораснала е любовта ни за игри.


Открехнатата врата подсказва ти...
Да бъда силна нужно е...
Ето, вече обръщаш се и тръгваш си...
Солени вълни бясно блъскат се...
                                по пода капят сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели!
    Мила Виолета, когато любовта повече горчи, отколкото в началото;
    когато те прави по-нещастен, отколко по-щастлив,
    тогава е време да я оставиш да си тръгне...
    винаги съм била против "мазохистичните връзки", така да се каже-обичаш го, но от това боли...Любовта боли-да, но когато това е постоянно състояние, тогава то не е любов...Радвам се, че ви е харесал стихът ми!И на мен ми стана един от любимите мои
  • Не зная в какво се състои силата Таня,в това да оставиш една любов да си тръгне,борейки се със себе си,със желанието да я задържиш,или в това да пребориш гордостта си и да помолиш да остане...
    много ми хареса този стих - поздрав и от мен!
  • Честит Имен ден със малко закъснение!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Пишеш с душата си!Браво!Бъди силна,таничка!Прегръщам те!
  • Благодаря ви, усмихнахте ме!Таня, права си!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...