30 abr 2020, 7:43

Да бъдем себе си

  Poesía
709 0 4

Често си мисля ...дали не съм сбъркан!

Дали изобщо си заслужава!?

Да пиша за обич ,обич и слава.

Нима това са нещата важни?

 

На мен душата ми страда,

и не за моята същтност ,

и нито за слава...А за нас

Народа брутално Премазан.

 

Народ,славен и с кръв не веднъж,

в битки ,миропомазан!

Защо се страхуваме от своето аз?

Не кажем пред себеси аз съм със вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,Пепи...не съм се отказал да пиша!Но ме Боли от нашето безразличие!
    Не всичко е любов,има и Обич!!!Прегръдки мила!До нови!🌹🌹🌹
  • Пиши!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ,Приятелю за топлите думи и коментара точен!Радвам се че има хора като теб!До нови !!!
  • Страдални са твоите думи,Приятелю.Но всички ние гледаме околните ,а не се взираме в нас.
    Поздрав от мен!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...