30 abr 2020, 7:43

Да бъдем себе си

  Poesía
706 0 4

Често си мисля ...дали не съм сбъркан!

Дали изобщо си заслужава!?

Да пиша за обич ,обич и слава.

Нима това са нещата важни?

 

На мен душата ми страда,

и не за моята същтност ,

и нито за слава...А за нас

Народа брутално Премазан.

 

Народ,славен и с кръв не веднъж,

в битки ,миропомазан!

Защо се страхуваме от своето аз?

Не кажем пред себеси аз съм със вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,Пепи...не съм се отказал да пиша!Но ме Боли от нашето безразличие!
    Не всичко е любов,има и Обич!!!Прегръдки мила!До нови!🌹🌹🌹
  • Пиши!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ,Приятелю за топлите думи и коментара точен!Радвам се че има хора като теб!До нови !!!
  • Страдални са твоите думи,Приятелю.Но всички ние гледаме околните ,а не се взираме в нас.
    Поздрав от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...