Apr 30, 2020, 7:43 AM

Да бъдем себе си

  Poetry
700 0 4

Често си мисля ...дали не съм сбъркан!

Дали изобщо си заслужава!?

Да пиша за обич ,обич и слава.

Нима това са нещата важни?

 

На мен душата ми страда,

и не за моята същтност ,

и нито за слава...А за нас

Народа брутално Премазан.

 

Народ,славен и с кръв не веднъж,

в битки ,миропомазан!

Защо се страхуваме от своето аз?

Не кажем пред себеси аз съм със вас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ,Пепи...не съм се отказал да пиша!Но ме Боли от нашето безразличие!
    Не всичко е любов,има и Обич!!!Прегръдки мила!До нови!🌹🌹🌹
  • Пиши!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ,Приятелю за топлите думи и коментара точен!Радвам се че има хора като теб!До нови !!!
  • Страдални са твоите думи,Приятелю.Но всички ние гледаме околните ,а не се взираме в нас.
    Поздрав от мен!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...