30 апр. 2020 г., 07:43

Да бъдем себе си

708 0 4

Често си мисля ...дали не съм сбъркан!

Дали изобщо си заслужава!?

Да пиша за обич ,обич и слава.

Нима това са нещата важни?

 

На мен душата ми страда,

и не за моята същтност ,

и нито за слава...А за нас

Народа брутално Премазан.

 

Народ,славен и с кръв не веднъж,

в битки ,миропомазан!

Защо се страхуваме от своето аз?

Не кажем пред себеси аз съм със вас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ,Пепи...не съм се отказал да пиша!Но ме Боли от нашето безразличие!
    Не всичко е любов,има и Обич!!!Прегръдки мила!До нови!🌹🌹🌹
  • Пиши!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ,Приятелю за топлите думи и коментара точен!Радвам се че има хора като теб!До нови !!!
  • Страдални са твоите думи,Приятелю.Но всички ние гледаме околните ,а не се взираме в нас.
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...