Да гледаш със затворени очи
... само ние хората това "умеем".
Отдавна сме забравили кои сме
и защо се раждаме на таз земя.
Да тегли не е душата прокълната
и сърце във мъки да гори.
Човек над себе си да властва,
но и с разума другар да е.
Да обича и копнее красотата,
да радва своите и любимите очи.
Достойно да живее и почита
всичко, що се на тоя свят твори.
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados