Да гледаш със затворени очи
... само ние хората това "умеем".
Отдавна сме забравили кои сме
и защо се раждаме на таз земя.
Да тегли не е душата прокълната
и сърце във мъки да гори.
Човек над себе си да властва,
но и с разума другар да е.
Да обича и копнее красотата,
да радва своите и любимите очи.
Достойно да живее и почита
всичко, що се на тоя свят твори.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
едно време,за някои от стиховете ми ми трябваха вашите коментари,за да разбера какво съм искала да кажа,а,сега знам какво искам да кажа,но другите не ме разбиратKatriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
