Да гледаш със затворени очи
... само ние хората това "умеем".
Отдавна сме забравили кои сме
и защо се раждаме на таз земя.
Да тегли не е душата прокълната
и сърце във мъки да гори.
Човек над себе си да властва,
но и с разума другар да е.
Да обича и копнее красотата,
да радва своите и любимите очи.
Достойно да живее и почита
всичко, що се на тоя свят твори.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
едно време,за някои от стиховете ми ми трябваха вашите коментари,за да разбера какво съм искала да кажа,а,сега знам какво искам да кажа,но другите не ме разбиратimperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
