9 nov 2013, 21:43

Да горя и да се кая... 

  Poesía » Otra
642 0 2

Сега е късно – просто няма време
и спирам се. Нататък ми е трудно.
Животът иска всичко да ми вземе,
но в дъното му някъде съм буден.

И както след спектакъла актьора,
умира във гримьорната и свети,
така и аз – обичал всички хора,
се моля да се кача на небето.

Поне веднъж отгоре да я видя
земята, от предверието на рая,
пък после нека Господ ме натири
във ада - да горя и да се кая...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??