Nov 9, 2013, 9:43 PM

Да горя и да се кая... 

  Poetry » Other
643 0 2

Сега е късно – просто няма време
и спирам се. Нататък ми е трудно.
Животът иска всичко да ми вземе,
но в дъното му някъде съм буден.

И както след спектакъла актьора,
умира във гримьорната и свети,
така и аз – обичал всички хора,
се моля да се кача на небето.

Поне веднъж отгоре да я видя
земята, от предверието на рая,
пък после нека Господ ме натири
във ада - да горя и да се кая...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??