9.11.2013 г., 21:43 ч.

Да горя и да се кая... 

  Поезия » Друга
564 0 2

Сега е късно – просто няма време
и спирам се. Нататък ми е трудно.
Животът иска всичко да ми вземе,
но в дъното му някъде съм буден.

И както след спектакъла актьора,
умира във гримьорната и свети,
така и аз – обичал всички хора,
се моля да се кача на небето.

Поне веднъж отгоре да я видя
земята, от предверието на рая,
пък после нека Господ ме натири
във ада - да горя и да се кая...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??