29 nov 2019, 14:36

Да кацне при мен 

  Poesía » De amor
399 2 2

Всички любови премазват мойта душа

с пълна лъжица от лъскави думи назаем.

Нося си кръста в проклетата моя съдба,

май ние жените, за някого вечно дерзаем.

 

Няма истински в мъжкия евтин боклук

от мачовци разни с его от тук до Луната.

Магнит за такива съм аз и сякаш напук,

искам до грешния мъж, да бъда жената.

 

Сред пътища стръмни и всичко фалшиво,

едва разпознавам слабия лъч светлина...

Аз още дерзая за нещо неземно красиво –

наивно очаквам да кацне при мен любовта.

 

29-11-2019

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??