Да кацне при мен
Всички любови премазват мойта душа
с пълна лъжица от лъскави думи назаем.
Нося си кръста в проклетата моя съдба,
май ние жените, за някого вечно дерзаем.
Няма истински в мъжкия евтин боклук
от мачовци разни с его от тук до Луната.
Магнит за такива съм аз и сякаш напук,
искам до грешния мъж, да бъда жената.
Сред пътища стръмни и всичко фалшиво,
едва разпознавам слабия лъч светлина...
Аз още дерзая за нещо неземно красиво –
наивно очаквам да кацне при мен любовта.
29-11-2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
