nadia_warrender (Надя Уорендър)
356 485
29.11.2019 г., 14:36 ч.

Да кацне при мен 

  Поезия » Любовна
472 2 2

Всички любови премазват мойта душа

с пълна лъжица от лъскави думи назаем.

Нося си кръста в проклетата моя съдба,

май ние жените, за някого вечно дерзаем.

 

Няма истински в мъжкия евтин боклук

от мачовци разни с его от тук до Луната.

Магнит за такива съм аз и сякаш напук,

искам до грешния мъж, да бъда жената.

 

Сред пътища стръмни и всичко фалшиво,

едва разпознавам слабия лъч светлина...

Аз още дерзая за нещо неземно красиво –

наивно очаквам да кацне при мен любовта.

 

29-11-2019

© Надя Уорендър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??