nadia_warrender (Надя Уорендър)
356 486
Nov 29, 2019, 2:36 PM

Да кацне при мен 

  Poetry » Love
396 2 2

Всички любови премазват мойта душа

с пълна лъжица от лъскави думи назаем.

Нося си кръста в проклетата моя съдба,

май ние жените, за някого вечно дерзаем.

 

Няма истински в мъжкия евтин боклук

от мачовци разни с его от тук до Луната.

Магнит за такива съм аз и сякаш напук,

искам до грешния мъж, да бъда жената.

 

Сред пътища стръмни и всичко фалшиво,

едва разпознавам слабия лъч светлина...

Аз още дерзая за нещо неземно красиво –

наивно очаквам да кацне при мен любовта.

 

29-11-2019

© Надя Уорендър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??