Да кацне при мен

29 нояб. 2019 г., 14:36

Поэзия » Любовная

398 2 2

Всички любови премазват мойта душа

с пълна лъжица от лъскави думи назаем.

Нося си кръста в проклетата моя съдба,

май ние жените, за някого вечно дерзаем.

Няма истински в мъжкия евтин боклук

от мачовци разни с его от тук до Луната.

Магнит за такива съм аз и сякаш напук,

искам до грешния мъж, да бъда жената.

Сред пътища стръмни и всичко фалшиво,

едва разпознавам слабия лъч светлина...

Аз още дерзая за нещо неземно красиво –

наивно очаквам да кацне при мен любовта.

29-11-2019