Да ме събуди
Да ме събуди приятелска усмивка,
тъгата непременно ще затихне,
ще се родят копнежни страсти,
и ще си кажем - трябваше да ги опазим.
Да ме събуди приятелска усмивка,
сред въздуха смълчан ще скитаме,
животът, казват, че не помни вчера
и няма да се върне, знам, че е химера.
Да ме събуди приятелска усмивка,
върху мен пълни ведра ще се разливат
и в думите неказани - облаци ще плуват,
а с мислите си бели душата ще празнува!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
