Jun 27, 2010, 10:57 PM

Да ме събуди 

  Poetry » Phylosophy
525 0 6

Да ме събуди приятелска усмивка,

тъгата непременно ще затихне,

ще се родят копнежни страсти,

и ще си кажем - трябваше да ги опазим.

 

Да ме събуди приятелска усмивка,

сред въздуха смълчан ще скитаме,

животът, казват, че не помни вчера

и няма да се върне, знам, че е химера.

 

Да ме събуди приятелска усмивка,

върху мен пълни ведра ще се разливат

и в думите неказани - облаци ще плуват,

а с мислите си бели душата ще празнува!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих! Приятелска усмивка и от мен!
  • Пожелавам ти много такива усмивки! Хубав стих!
  • От сърце ти го пожелавам, скъпо Момиче.
    Т.е. - на лирическата ти героиня.
    Но така се прехласнах по стиха ти, че...
    Комплименти!
  • Приятелска усмивка и от мен!
  • Благодаря, приятелки, среднощни гостенки любими!
  • "Да ме събуди приятелска усмивка,

    сред въздуха смълчан ще скитаме,

    животът, казват, че не помни вчера"

    И нека те приспи един приятел,
    а утре да те буди който може.
    Щом изпод слънцето цъфтят цветята
    усмивката е слънце за тревожните

    Аз помня вчера!
Random works
: ??:??