Да ме събуди приятелска усмивка,
тъгата непременно ще затихне,
ще се родят копнежни страсти,
и ще си кажем - трябваше да ги опазим.
Да ме събуди приятелска усмивка,
сред въздуха смълчан ще скитаме,
животът, казват, че не помни вчера
и няма да се върне, знам, че е химера.
Да ме събуди приятелска усмивка,
върху мен пълни ведра ще се разливат
и в думите неказани - облаци ще плуват,
а с мислите си бели душата ще празнува!
© Мариола Томова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
