9 abr 2009, 21:28  

Приказка

1.1K 0 42

Любовта ми е винаги гладна и тъжна –

като малко бездомно дете.

Тя се скита самотна и все нещо търси,

и в съня си надежди плете.

 

Всеки изгрев я гали с лъчи по косите,

вечерта й дарява звезди.

Като плод натежават у нея мечтите,

от които живот ще роди.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • е, добре...
    стряскам се!
  • Елица, ти си просто магия! Каква музика, ритъм и дълбок смисъл!
  • Голямо сърце имаш, Елица! И с такива думи говори, че ни пленявяш всеки път!
  • Само ти ме усещаш като загадка, Анна.
    Сякаш виждаш душата ми.
    Много ме радваш, много.
    Поздрав и хубава вечер!
  • Влюбена и загадъчно откровена е лирическата. Поздрави !

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...