9.04.2009 г., 21:28  

Приказка

1.2K 0 42

Любовта ми е винаги гладна и тъжна –

като малко бездомно дете.

Тя се скита самотна и все нещо търси,

и в съня си надежди плете.

 

Всеки изгрев я гали с лъчи по косите,

вечерта й дарява звезди.

Като плод натежават у нея мечтите,

от които живот ще роди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е, добре...
    стряскам се!
  • Елица, ти си просто магия! Каква музика, ритъм и дълбок смисъл!
  • Голямо сърце имаш, Елица! И с такива думи говори, че ни пленявяш всеки път!
  • Само ти ме усещаш като загадка, Анна.
    Сякаш виждаш душата ми.
    Много ме радваш, много.
    Поздрав и хубава вечер!
  • Влюбена и загадъчно откровена е лирическата. Поздрави !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...