Да не видят нормалните
Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем,
позабравен в проспаните нощи и празните дни,
и си знаеш, че жива е в тебе надеждата още,
лунен вятър, звездица и ето я – обич кълни,
и изпълва пространството с думи и нови въпроси,
Свит е в ъгъла сън и се прави на ням и на тих.
скитат мислите вън. Ококорени, голи и боси.
На разсъмване дрехи им шиеш от светлия стих...
Да не видят нормалните. Ясно е – клада ще палнат,
ще захвърлят сърцето на псетата. Странен фетиш.
Няма шанс като тях да си! Външно поне си нормална.
Прекроиш ли съдбата си – вечност ще имаш, да спиш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
