May 7, 2024, 7:48 AM

Да не видят нормалните 

  Poetry » Phylosophy
117 2 7

Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.

 

И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем,
позабравен в проспаните нощи и празните дни,
и си знаеш, че жива е в тебе надеждата още,
лунен вятър, звездица и ето я – обич кълни,

 

и изпълва пространството с думи и нови въпроси,
Свит е в ъгъла сън и се прави на ням и на тих.
скитат мислите вън. Ококорени, голи и боси.
На разсъмване дрехи им шиеш от светлия стих...

 

Да не видят нормалните. Ясно е – клада ще палнат,
ще захвърлят сърцето на псетата. Странен фетиш.
Няма шанс като тях да си! Външно поне си нормална.
Прекроиш ли съдбата си – вечност ще имаш, да спиш...
 
 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Мъдрост моя.
  • Безсънието е родило стих,
    (за да не ходят голи грешни мисли)
    Нормалните - те рядко бродят нощем,
    а през деня "световни" клюки пощят...
  • Така е, Вале. Звезди ще видиш със сигурност, Стойчо. Въпросът е: Тиган, или точилка?
  • Значи, ясно защо жената се мръщи!
    Със Зорница се прибирам вкъщи!🤣
  • Въпроси, въпроси...Май всички ги имаме...❤️
  • Аз и не искам да променям хората, Тони. Нито съм толкова оптимистично настроена, нито наивна. Воистина воскресе! Прегръщам те и аз!
  • Христос Воскресе, Наде!
    Не мисли, че с безсънните нощи и стихове ще се променят хората като с магическа пръчка. Както не повярваха на Исус.
    Прегръщам те!
Random works
: ??:??