7 мая 2024 г., 07:48

Да не видят нормалните 

  Поэзия » Философская
268 2 7
Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем,
позабравен в проспаните нощи и празните дни,
и си знаеш, че жива е в тебе надеждата още,
лунен вятър, звездица и ето я – обич кълни,
и изпълва пространството с думи и нови въпроси,
Свит е в ъгъла сън и се прави на ням и на тих.
скитат мислите вън. Ококорени, голи и боси.
На разсъмване дрехи им шиеш от светлия стих... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??