Да не видят нормалните
Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем,
позабравен в проспаните нощи и празните дни,
и си знаеш, че жива е в тебе надеждата още,
лунен вятър, звездица и ето я – обич кълни,
и изпълва пространството с думи и нови въпроси,
Свит е в ъгъла сън и се прави на ням и на тих.
скитат мислите вън. Ококорени, голи и боси.
На разсъмване дрехи им шиеш от светлия стих...
Да не видят нормалните. Ясно е – клада ще палнат,
ще захвърлят сърцето на псетата. Странен фетиш.
Няма шанс като тях да си! Външно поне си нормална.
Прекроиш ли съдбата си – вечност ще имаш, да спиш...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е, Мъдрост моя.
-
Безсънието е родило стих,
(за да не ходят голи грешни мисли)
Нормалните - те рядко бродят нощем,
а през деня "световни" клюки пощят...
-
Така е, Вале. Звезди ще видиш със сигурност, Стойчо. Въпросът е: Тиган, или точилка?
-
Значи, ясно защо жената се мръщи!
Със Зорница се прибирам вкъщи!🤣 -
Въпроси, въпроси...Май всички ги имаме...❤️
-
Аз и не искам да променям хората, Тони. Нито съм толкова оптимистично настроена, нито наивна. Воистина воскресе! Прегръщам те и аз!
-
Христос Воскресе, Наде!
Не мисли, че с безсънните нощи и стихове ще се променят хората като с магическа пръчка. Както не повярваха на Исус.
Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
