1 sept 2006, 20:34

Да обичаш по неволя

  Poesía
1.1K 0 4
Ти си всичко, за което съм живяла,
Но едва сега от болката си го разбрах,
Ти си всичко, за което съм мечтала,
Но когато беше мой не осъзнах.

Имала съм твоето сърце и любовта ти,
Но във блян живяла съм тогава
И сляпа съм била за радостта си-
Щастлива съм била, ала не съм разбрала.

Как мога грешката си да поправя
за да получа просто втори шанс,
горчиво пак пред теб ще се разкая,
че пак да чувам нежни думи с твоя глас.

За прошка ще те моля без умора,
Докато раната от болката не излекувам,
За мен си всичко – любов, подкрепа и упора
И нямам сили аз без теб да съществувам.

И ето как по детски в теб се влюбвам,
Усещам пак треперещото си сърце-
То само теб копнее и жадува
Пред никой вече няма да го отрече.

В живота си за друг не ще мечтая,
Не ще запали никой в мен страстта
Ала дории никога да не открия рая
Ще знам че вкусила съм любвта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • Много хубав стих, много искрен! Поздравления!
  • Страхотно е !Но мисля че заглавието не се "връзва" със смисъла ,който си заложила във стиха си..мисля си, че" Да обичам" е достатъчно..иначе човек се подвежа, че чистата обич ,за която лирическият ти герой се бори, е едва ли не насила наложена .
    Все пак оценката е за стиха ти .а от мен е /6/
  • Браво! Страхотно е! Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...