Да обичаш по неволя
Ти си всичко, за което съм живяла,
Но едва сега от болката си го разбрах,
Ти си всичко, за което съм мечтала,
Но когато беше мой не осъзнах.
Имала съм твоето сърце и любовта ти,
Но във блян живяла съм тогава
И сляпа съм била за радостта си-
Щастлива съм била, ала не съм разбрала.
Как мога грешката си да поправя
за да получа просто втори шанс,
горчиво пак пред теб ще се разкая,
че пак да чувам нежни думи с твоя глас.
За прошка ще те моля без умора,
Докато раната от болката не излекувам,
За мен си всичко – любов, подкрепа и упора
И нямам сили аз без теб да съществувам.
И ето как по детски в теб се влюбвам,
Усещам пак треперещото си сърце-
То само теб копнее и жадува
Пред никой вече няма да го отрече.
В живота си за друг не ще мечтая,
Не ще запали никой в мен страстта
Ала дории никога да не открия рая
Ще знам че вкусила съм любвта.
Но едва сега от болката си го разбрах,
Ти си всичко, за което съм мечтала,
Но когато беше мой не осъзнах.
Имала съм твоето сърце и любовта ти,
Но във блян живяла съм тогава
И сляпа съм била за радостта си-
Щастлива съм била, ала не съм разбрала.
Как мога грешката си да поправя
за да получа просто втори шанс,
горчиво пак пред теб ще се разкая,
че пак да чувам нежни думи с твоя глас.
За прошка ще те моля без умора,
Докато раната от болката не излекувам,
За мен си всичко – любов, подкрепа и упора
И нямам сили аз без теб да съществувам.
И ето как по детски в теб се влюбвам,
Усещам пак треперещото си сърце-
То само теб копнее и жадува
Пред никой вече няма да го отрече.
В живота си за друг не ще мечтая,
Не ще запали никой в мен страстта
Ала дории никога да не открия рая
Ще знам че вкусила съм любвта.
© София Йотова All rights reserved.
