12 ene 2007, 17:52

Да опазим своето време

  Poesía
864 0 9

Нека опазим своето време СЕГА.
Животът - подарък за всеки от нас е.
А нишката нежна е с любов изтъкана
във време, което и преди е било. И без глас



когато душата крещяла е, от мъка обзета
и сърцата са биели в ритъм висок,
денят е прекрачвал злата си същност
в ден след умора, у дома, преди здрач.



Настояще и бъдеще губят свойто значение, 
щом от тежкото минало диря има още в нас...
А красивият ден, който напред се разстила
е за срещи духовни и дава отново пак шанс -



за светлото утре, превземащо новият ден
след океана от спомени, в тъй жадувано време,
след нашето, изстискано от безмълвие желание -
тъй чиста, обичта се ражда  като ново поколение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...