Jan 12, 2007, 5:52 PM

Да опазим своето време

  Poetry
868 0 9

Нека опазим своето време СЕГА.
Животът - подарък за всеки от нас е.
А нишката нежна е с любов изтъкана
във време, което и преди е било. И без глас



когато душата крещяла е, от мъка обзета
и сърцата са биели в ритъм висок,
денят е прекрачвал злата си същност
в ден след умора, у дома, преди здрач.



Настояще и бъдеще губят свойто значение, 
щом от тежкото минало диря има още в нас...
А красивият ден, който напред се разстила
е за срещи духовни и дава отново пак шанс -



за светлото утре, превземащо новият ден
след океана от спомени, в тъй жадувано време,
след нашето, изстискано от безмълвие желание -
тъй чиста, обичта се ражда  като ново поколение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...