12 янв. 2007 г., 17:52

Да опазим своето време 

  Поэзия
638 0 9

Нека опазим своето време СЕГА.
Животът - подарък за всеки от нас е.
А нишката нежна е с любов изтъкана
във време, което и преди е било. И без глас



когато душата крещяла е, от мъка обзета
и сърцата са биели в ритъм висок,
денят е прекрачвал злата си същност
в ден след умора, у дома, преди здрач.



Настояще и бъдеще губят свойто значение, 
щом от тежкото минало диря има още в нас...
А красивият ден, който напред се разстила
е за срещи духовни и дава отново пак шанс -



за светлото утре, превземащо новият ден
след океана от спомени, в тъй жадувано време,
след нашето, изстискано от безмълвие желание -
тъй чиста, обичта се ражда  като ново поколение.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??