12 янв. 2007 г., 17:52

Да опазим своето време

869 0 9

Нека опазим своето време СЕГА.
Животът - подарък за всеки от нас е.
А нишката нежна е с любов изтъкана
във време, което и преди е било. И без глас



когато душата крещяла е, от мъка обзета
и сърцата са биели в ритъм висок,
денят е прекрачвал злата си същност
в ден след умора, у дома, преди здрач.



Настояще и бъдеще губят свойто значение, 
щом от тежкото минало диря има още в нас...
А красивият ден, който напред се разстила
е за срещи духовни и дава отново пак шанс -



за светлото утре, превземащо новият ден
след океана от спомени, в тъй жадувано време,
след нашето, изстискано от безмълвие желание -
тъй чиста, обичта се ражда  като ново поколение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...