11 jul 2019, 20:04

Да опознаеш себе си

  Poesía
689 2 3

ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ

 

Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата,
е трудно,
дори – страшно...
Аз се страхувам!
А вие?
Какво да търсим в съдбата?
Приказка, или мит?
В приказките сцените са зловещи,
докато се стигне до щастливия край.
В митовете хора много вещи
ни пращат в отминал ад и рай.
Но ти се взираш в свойто битие,
нагазваш в кал, потъваш в драки,
отвръщаш глава от грехове,
сграбчен от същества многокраки.
Искаш да намериш извора
на бистрата лечебна вода,
но достигаш до извода,
че и тя е просмукала отровата и яростта.
Счепкваш се с призраци
и реални твои врагове.
Има ги в излишъци,
поглъщащи невинността от векове.
Питаш се:
„Това аз ли съм?
Невъзможно е.“
Но знаеш прекрасно,
че твоя е калта
напластена на твоето лице.
Не отвръщай глава
от своето съзнание и душа!
Измий ги със силна струя Любов!
Че обичта и добрината
са Божествения Благослов.
Дали, да преминеш през огън,бури
и кални вълнения, си готов?
Страшно е,
но не – невъзможно.
Необходимо е
във времето ни тревожно.

 

11 07 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Борован. Част от фамилията Белински...
  • Георги, сърдечно благодаря! Възрастта и преживяванията ни правят и "философи". Извинявай, но ще те попитам дали имаш коренчи от с.Върбово Белоградчишко? Сякаш фамилията ти идва от там. Аз съм от Давидовци.
  • Интересно философско...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...