11.07.2019 г., 20:04

Да опознаеш себе си

684 2 3

ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ

 

Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата,
е трудно,
дори – страшно...
Аз се страхувам!
А вие?
Какво да търсим в съдбата?
Приказка, или мит?
В приказките сцените са зловещи,
докато се стигне до щастливия край.
В митовете хора много вещи
ни пращат в отминал ад и рай.
Но ти се взираш в свойто битие,
нагазваш в кал, потъваш в драки,
отвръщаш глава от грехове,
сграбчен от същества многокраки.
Искаш да намериш извора
на бистрата лечебна вода,
но достигаш до извода,
че и тя е просмукала отровата и яростта.
Счепкваш се с призраци
и реални твои врагове.
Има ги в излишъци,
поглъщащи невинността от векове.
Питаш се:
„Това аз ли съм?
Невъзможно е.“
Но знаеш прекрасно,
че твоя е калта
напластена на твоето лице.
Не отвръщай глава
от своето съзнание и душа!
Измий ги със силна струя Любов!
Че обичта и добрината
са Божествения Благослов.
Дали, да преминеш през огън,бури
и кални вълнения, си готов?
Страшно е,
но не – невъзможно.
Необходимо е
във времето ни тревожно.

 

11 07 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Борован. Част от фамилията Белински...
  • Георги, сърдечно благодаря! Възрастта и преживяванията ни правят и "философи". Извинявай, но ще те попитам дали имаш коренчи от с.Върбово Белоградчишко? Сякаш фамилията ти идва от там. Аз съм от Давидовци.
  • Интересно философско...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...