24 sept 2010, 21:21

Да помечтаем...

744 0 1

Да помечтаем...

 

 

Да помечтаем фанатично заедно

за приятели, жълтици и щастие в едно.

Без да е  егото преправено,

избираме от двете, по-доброто зло.

Славно, бавно се издигам,

над няколко неща съм и смея да мечтая.

Еретично чашата надигам,

твърде малък за софизми, от „добри” приятели – ругая.

С муза в гласа – искам аз да бъда Бог,

да разкрася Света за осемстотин дни.

Дал мозъка мечти, но за вечеря хапвам боб,

от крастата банкнотна – лявата ръка сърби.

Копнея за любов, за сръчна женска длан,

с поезия да я посръчквам, докато смъртта ни раздели.

Лошо, че мечтая порядъчно пиян –

останаха в миналия век свестните жени.

Само един истински приятел имам,

в Града на Дряновете скрит – оплешивяваща Легенда.

Но само един истински приятел имам,

другите са само за през уикенда.

Нека помечтаем заедно, искрено и лично.

Да се върнем наедно, с доброто старо време.

Мразя да звуча песимистично,

но за сеитбата на стария живот не ни остана семе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...