Да помечтаем...
Да помечтаем...
Да помечтаем фанатично заедно
за приятели, жълтици и щастие в едно.
Без да е егото преправено,
избираме от двете, по-доброто зло.
Славно, бавно се издигам,
над няколко неща съм и смея да мечтая.
Еретично чашата надигам,
твърде малък за софизми, от „добри” приятели – ругая.
С муза в гласа – искам аз да бъда Бог,
да разкрася Света за осемстотин дни.
Дал мозъка мечти, но за вечеря хапвам боб,
от крастата банкнотна – лявата ръка сърби.
Копнея за любов, за сръчна женска длан,
с поезия да я посръчквам, докато смъртта ни раздели.
Лошо, че мечтая порядъчно пиян –
останаха в миналия век свестните жени.
Само един истински приятел имам,
в Града на Дряновете скрит – оплешивяваща Легенда.
Но само един истински приятел имам,
другите са само за през уикенда.
Нека помечтаем заедно, искрено и лично.
Да се върнем наедно, с доброто старо време.
Мразя да звуча песимистично,
но за сеитбата на стария живот не ни остана семе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени