Да помечтаем...
Да помечтаем фанатично заедно
за приятели, жълтици и щастие в едно.
Без да е егото преправено,
избираме от двете, по-доброто зло.
Славно, бавно се издигам,
над няколко неща съм и смея да мечтая.
Еретично чашата надигам,
твърде малък за софизми, от „добри” приятели – ругая.
С муза в гласа – искам аз да бъда Бог,
да разкрася Света за осемстотин дни.
Дал мозъка мечти, но за вечеря хапвам боб, ...