Да помечтаем...

Да помечтаем...

Да помечтаем фанатично заедно

за приятели, жълтици и щастие в едно.

Без да е  егото преправено,

избираме от двете, по-доброто зло.

Славно, бавно се издигам,

над няколко неща съм и смея да мечтая.

Еретично чашата надигам,

твърде малък за софизми, от „добри” приятели – ругая.

С муза в гласа – искам аз да бъда Бог,

да разкрася Света за осемстотин дни.

Дал мозъка мечти, но за вечеря хапвам боб,

от крастата банкнотна – лявата ръка сърби.

Копнея за любов, за сръчна женска длан,

с поезия да я посръчквам, докато смъртта ни раздели.

Лошо, че мечтая порядъчно пиян –

останаха в миналия век свестните жени.

Само един истински приятел имам,

в Града на Дряновете скрит – оплешивяваща Легенда.

Но само един истински приятел имам,

другите са само за през уикенда.

Нека помечтаем заедно, искрено и лично.

Да се върнем наедно, с доброто старо време.

Мразя да звуча песимистично,

но за сеитбата на стария живот не ни остана семе.