Довереница (Дочка Василева)
477 17390
8 feb 2023, 7:23

Да посадиш дърво е достолепие 

  Poesía » Filosófica
311 4 9

 

Най-старото дърво на тази улица

не помни вече кой го посади.

За него няма свои, няма чужди,

а само преминаващи съдби.

 

Под сянката на кривите му клони

натрупват се следи върху следи,

които никой не опитва да догони

посоката им за да проследи…

 

Най-старото дърво на тази улица

на всички пойни птици е приятел.

И всяка зима споменът за звуците

му дават сили да дочака лятото.

 

Щом преброи гнездата на надеждата,

сред облаците в синьото небе

дървото в необятното заглежда се

и се превръща в мълчалив поет.

 

На всеки лист отделен си записва

как птичето се учи да лети.

Как вятърът се смее снизходително,

как слънцето кората му суши.

 

Как хората забързани за някъде

пропускат да се радват на живота си,

на слънцето, на облака, на вятъра.

И погледите сведени надолу са.

 

Как пролетта превръща се във лято,

а лятото в усмивка за сбогуване.

Как всяко птиче има свое ято,

с което се приготвя за пътуване.

 

А есента на записките края

не иска да дочака и уви.

Откъсва ги разхвърля ги нехайно,

но старото дърво не се гневи.

 

Че според кръговрата на природата

накрая пролетта ще победи.

Заплахата се крие само в хората,

че нуждата от топло прави зли

 

и зимните им мисли, и ръцете им

размахващи  решително трион.

Да посадиш дърво е достолепие.

Погубиш ли дърво – убиваш Бог…

.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съвсем истинско!
  • Колко е хубаво! И размислите, и посланията са хубави! И образите, и думите, и римите са хубави! И ми стана хубаво в душата! Благодаря, Дочка! Адмирации!
  • Благодаря ви, момичета и момчета. Бъдете здрави!
  • "Да посадиш дърво е достолепие" - !

    Пожелавам ти дълги години да броиш "гнездата на надеждата"!
    Благословен ден, Довереница (Дочка Василева)!
  • "Как хората забързани за някъде
    пропускат да се радват на живота си,
    на слънцето, на облака, на вятъра.
    И погледите сведени надолу са."
    Страхотен стих! Страготен финал!
    Поздрав, Доче!
  • Колко е хубаво, да броиш "гнездата на надеждата"! Нека са повече в живота ти, Доче!💕
  • Много силно, Доче! И какъв финал! Браво!
    👍
    Но защо стихотворението е качено два пъти? И отчитането на коментарите не е вярно...
  • Заплахата се крие само в хората!
    Обезумяха пред Мамон, влекат позора си. 😢
  • Дочка, бях коментирала стихът, а коментара ми изчезна, как така се изтри.
Propuestas
: ??:??