Да пребъдем!
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.
На мрачностите в тъмните усои,
където им е чужда участта...
На твоите и бездностите мои...
на вярата, била от лудостта...
А съмне ли се - тихо те огласям,
а утро ли е - тихо те боля...
И слънцето по пътя си пренасям...
далече от незрящата Земя,
която все е моя като зрънце...
Поливам я със солна самота.
От очните ми орбити... във черно...
се моля да пребъде Любовта!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Арлина Todos los derechos reservados

