30 jul 2008, 19:50

Да пребъдем! 

  Poesía
1074 0 18
И стълбите понякога умират,
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.

На мрачностите в тъмните усои,
където им е чужда участта...
На твоите и бездностите мои...
на вярата, била от лудостта...

А съмне ли се - тихо те огласям,
а утро ли е - тихо те боля...
И слънцето по пътя си пренасям...
далече от незрящата Земя,

която все е моя като зрънце...
Поливам я със солна самота.
От очните ми орбити... във черно...
се моля да пребъде Любовта!!!

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??