30 июл. 2008 г., 19:50

Да пребъдем!

Поэзия

1.4K 0 18

И стълбите понякога умират,
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.

На мрачностите в тъмните усои,
където им е чужда участта...
На твоите и бездностите мои...
на вярата, била от лудостта...

А съмне ли се - тихо те огласям,
а утро ли е - тихо те боля...
И слънцето по пътя си пренасям...
далече от незрящата Земя,

която все е моя като зрънце...
Поливам я със солна самота.
От очните ми орбити... във черно...
се моля да пребъде Любовта!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

меланхолик (Йордан Серафимов)

прекрасно, каквито са и останалите ти творби. Знам, че когато не ти идва от вътре не можеш да пишеш, при всички ни е така. Бъди щастлива.

2008-08-29T19:05:52+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Цветно.
Цветнооооо!

2008-08-28T23:00:12+03:00
БАСТЕТ (МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА)

Липсваш... не само тук!Обичаме те!

2008-08-22T21:49:06+03:00
Zveri (Таня Николова)

Тъй като снощи бях на фаза, чак днес ти казвам: Стиха е прекрасен! Носи твоят стил, но с някаква светлина, която преди липсваше... пак лъха на болка, но в края на тунела блести светлина! Е те това е ПРЕБЪДЕЩЕТО!

2008-07-31T14:55:37+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Да пребъде Любовта!!!

2008-07-31T08:45:45+03:00