Jul 30, 2008, 7:50 PM

Да пребъдем!

Poetry

1.4K 0 18

И стълбите понякога умират,
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.

На мрачностите в тъмните усои,
където им е чужда участта...
На твоите и бездностите мои...
на вярата, била от лудостта...

А съмне ли се - тихо те огласям,
а утро ли е - тихо те боля...
И слънцето по пътя си пренасям...
далече от незрящата Земя,

която все е моя като зрънце...
Поливам я със солна самота.
От очните ми орбити... във черно...
се моля да пребъде Любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

меланхолик (Йордан Серафимов)

прекрасно, каквито са и останалите ти творби. Знам, че когато не ти идва от вътре не можеш да пишеш, при всички ни е така. Бъди щастлива.

2008-08-29T19:05:52+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Цветно.
Цветнооооо!

2008-08-28T23:00:12+03:00
БАСТЕТ (МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА)

Липсваш... не само тук!Обичаме те!

2008-08-22T21:49:06+03:00
Zveri (Таня Николова)

Тъй като снощи бях на фаза, чак днес ти казвам: Стиха е прекрасен! Носи твоят стил, но с някаква светлина, която преди липсваше... пак лъха на болка, но в края на тунела блести светлина! Е те това е ПРЕБЪДЕЩЕТО!

2008-07-31T14:55:37+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Да пребъде Любовта!!!

2008-07-31T08:45:45+03:00