30.07.2008 г., 19:50 ч.

Да пребъдем! 

  Поезия
1072 0 18
И стълбите понякога умират,
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.

На мрачностите в тъмните усои,
където им е чужда участта...
На твоите и бездностите мои...
на вярата, била от лудостта...

А съмне ли се - тихо те огласям,
а утро ли е - тихо те боля...
И слънцето по пътя си пренасям...
далече от незрящата Земя,

която все е моя като зрънце...
Поливам я със солна самота.
От очните ми орбити... във черно...
се моля да пребъде Любовта!!!

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??