13 feb 2007, 12:19

Да се намеря

  Poesía
619 0 5
Погребахме душите си в бетона,
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува
по нашите блуждаещи лица,
уж скъп, а все по-малко струва
се гърчи поболян от самота!
Тресем се нощем в сънища кошмарни,
очите се душат в цигарен дим,
вибрират телефони до сърцата ни,
уж будни сме, а сякаш спим.
И в този нечовешки жичен хаос
от клаксони, вълни и прахоляк,
опитвам се несигурно и плахо
да се запазя, да съм АЗ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко само си права. За съжаление. Пожелавам ти наистина да се запазиш...
  • забързани в ежедневието, наистина пропускаме толкова съществени и истински неща. забравяме да бъдем себе си, истинските. хубав е стиха ти, Катя!
  • Дано не се обезличим съвсем!
    Поздрави, Кате!
  • Много ми хареса стиха ти, Катя!!!
    Прогресът бавно ни обезличава!!!
    Поздрави!!!
  • Поздравления!
    Много е хубаво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...