Feb 13, 2007, 12:19 PM
Да се намеря
Погребахме душите си в бетона,
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува
по нашите блуждаещи лица,
уж скъп, а все по-малко струва
се гърчи поболян от самота!
Тресем се нощем в сънища кошмарни,
очите се душат в цигарен дим,
вибрират телефони до сърцата ни,
уж будни сме, а сякаш спим.
И в този нечовешки жичен хаос
от клаксони, вълни и прахоляк,
опитвам се несигурно и плахо
да се запазя, да съм АЗ!
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува
по нашите блуждаещи лица,
уж скъп, а все по-малко струва
се гърчи поболян от самота!
Тресем се нощем в сънища кошмарни,
очите се душат в цигарен дим,
вибрират телефони до сърцата ни,
уж будни сме, а сякаш спим.
И в този нечовешки жичен хаос
от клаксони, вълни и прахоляк,
опитвам се несигурно и плахо
да се запазя, да съм АЗ!
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Колко само си права. За съжаление. Пожелавам ти наистина да се запазиш...
-
забързани в ежедневието, наистина пропускаме толкова съществени и истински неща. забравяме да бъдем себе си, истинските. хубав е стиха ти, Катя!
-
Дано не се обезличим съвсем!
Поздрави, Кате!
-
Много ми хареса стиха ти, Катя!!!
Прогресът бавно ни обезличава!!!
Поздрави!!! -
Поздравления!
Много е хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
