катеринарина (Катя)
331 972
13.02.2007 г., 12:19 ч.

Да се намеря 

  Поезия
470 0 5
Погребахме душите си в бетона,
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува
по нашите блуждаещи лица,
уж скъп, а все по-малко струва
се гърчи поболян от самота!
Тресем се нощем в сънища кошмарни,
очите се душат в цигарен дим,
вибрират телефони до сърцата ни,
уж будни сме, а сякаш спим.
И в този нечовешки жичен хаос
от клаксони, вълни и прахоляк,
опитвам се несигурно и плахо
да се запазя, да съм АЗ!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко само си права. За съжаление. Пожелавам ти наистина да се запазиш...
  • забързани в ежедневието, наистина пропускаме толкова съществени и истински неща. забравяме да бъдем себе си, истинските. хубав е стиха ти, Катя!
  • Дано не се обезличим съвсем!
    Поздрави, Кате!
  • Много ми хареса стиха ти, Катя!!!
    Прогресът бавно ни обезличава!!!
    Поздрави!!!
  • Поздравления!
    Много е хубаво!
Предложения
: ??:??