Да се намеря
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува
по нашите блуждаещи лица,
уж скъп, а все по-малко струва
се гърчи поболян от самота!
Тресем се нощем в сънища кошмарни,
очите се душат в цигарен дим,
вибрират телефони до сърцата ни,
уж будни сме, а сякаш спим.
И в този нечовешки жичен хаос
от клаксони, вълни и прахоляк,
опитвам се несигурно и плахо
да се запазя, да съм АЗ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
