nikka (Надежда) nikka (Надежда)
1 32
14 nov 2010, 14:11

Да си човек

  Poesía
865 0 1

Отиваш си... Потъваш в мрака,

поел на плещи своя дълг,

разбрал какво е обич, но и болка,

какво е и да си човек...

 

Да обичаш и да си обичан,

ала да няма път и шанс...

Да страдаш... Да се примиряваш,

защото просто си човек...

 

От себе си ти дадох всичко,

но не можеш да ме задържиш...

Ти имаш дълг... Върви... Не се обръщай...

Какво че плача - аз също съм човек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0