14.11.2010 г., 14:11 ч.

Да си човек 

  Поезия
597 0 1

Отиваш си... Потъваш в мрака,

поел на плещи своя дълг,

разбрал какво е обич, но и болка,

какво е и да си човек...

 

Да обичаш и да си обичан,

ала да няма път и шанс...

Да страдаш... Да се примиряваш,

защото просто си човек...

 

От себе си ти дадох всичко,

но не можеш да ме задържиш...

Ти имаш дълг... Върви... Не се обръщай...

Какво че плача - аз също съм човек...

© Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??