Отиваш си... Потъваш в мрака,
поел на плещи своя дълг,
разбрал какво е обич, но и болка,
какво е и да си човек...
Да обичаш и да си обичан,
ала да няма път и шанс...
Да страдаш... Да се примиряваш,
защото просто си човек...
От себе си ти дадох всичко,
но не можеш да ме задържиш...
Ти имаш дълг... Върви... Не се обръщай...
Какво че плача - аз също съм човек...
© Надежда All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
