Отиваш си... Потъваш в мрака,
поел на плещи своя дълг,
разбрал какво е обич, но и болка,
какво е и да си човек...
Да обичаш и да си обичан,
ала да няма път и шанс...
Да страдаш... Да се примиряваш,
защото просто си човек...
От себе си ти дадох всичко,
но не можеш да ме задържиш...
Ти имаш дълг... Върви... Не се обръщай...
Какво че плача - аз също съм човек...
© Надежда All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
