29 may 2008, 12:52

Да си до мен

  Poesía
1.3K 0 6
Прекрасно е да зная, че те има.
Че в тъмното, в нощта
със страховитото небе,
където сенки, призраци,
зли кучета се скитат -
като вълна от бисерно море,
като съдба, като магия
понася ме към светли брегове
на твоите очи мечтаната стихия.
Тя взима ме във двете си ръце
и чудна песен в мене сътворява,
люлее ме като дете,
а ветровете зашептяват
най-хубавите свои стихове
и с вечна обич ни даряват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...