29.05.2008 г., 12:52

Да си до мен

1.3K 0 6
Прекрасно е да зная, че те има.
Че в тъмното, в нощта
със страховитото небе,
където сенки, призраци,
зли кучета се скитат -
като вълна от бисерно море,
като съдба, като магия
понася ме към светли брегове
на твоите очи мечтаната стихия.
Тя взима ме във двете си ръце
и чудна песен в мене сътворява,
люлее ме като дете,
а ветровете зашептяват
най-хубавите свои стихове
и с вечна обич ни даряват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...