May 29, 2008, 12:52 PM

Да си до мен

  Poetry
1.3K 0 6
Прекрасно е да зная, че те има.
Че в тъмното, в нощта
със страховитото небе,
където сенки, призраци,
зли кучета се скитат -
като вълна от бисерно море,
като съдба, като магия
понася ме към светли брегове
на твоите очи мечтаната стихия.
Тя взима ме във двете си ръце
и чудна песен в мене сътворява,
люлее ме като дете,
а ветровете зашептяват
най-хубавите свои стихове
и с вечна обич ни даряват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...