24 ene 2009, 22:51

Да си помълчим...

1.2K 0 5
 

‘'Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим''

 Дамян Дамянов

 

 

Пусни ръка по мене плавно.

Усещаш ли как тялото гори?

Със пръсти, устните помилвай - жадно,

Затвори очи и пулса усети.

 

Не искам нищо да ми казваш -

И този път го зная.

И търся във мълчанието ни покров.

 

Защото помня и не ще забравя

подарените от тебе дни с любов.

 

И нямам много, даже ми е малко,

мълчанието ми е повече от злато, щом е с теб.

А последната молитва - отнесе ми я вятърът.

Опита се да заличи молбите ми  към теб...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • То пък един хумор... (хаха)
    От такива необразовани хорица,пишещи все още с
    малка буква...и хумора минава за незнание,непросветеност
    или казано на прост език-по-примитивно интелектуално ниво!
  • Идеми, не е Дебелянов, а Дамян Дамянов... Стихът има нежно послание...
  • Хубаво, хубаво стихо! Изковано от душата! Поздрав!
  • Хареса ми ! Поздрави !
  • Идеми Дойдеми не приемам негативни коментари от човек,
    който започва всяко написано от него изречение с малка буква
    и който пише свръх неориантирано - неща,далечни от поезията!Благодаря!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...