Jan 24, 2009, 10:51 PM
Да си помълчим...
891
0
5
‘'Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим''
Дамян Дамянов
Пусни ръка по мене плавно.
Усещаш ли как тялото гори?
Със пръсти, устните помилвай - жадно,
Затвори очи и пулса усети.
Не искам нищо да ми казваш -
И този път го зная.
И търся във мълчанието ни покров.
Защото помня и не ще забравя
подарените от тебе дни с любов.
И нямам много, даже ми е малко,
мълчанието ми е повече от злато, щом е с теб.
А последната молитва - отнесе ми я вятърът.
Опита се да заличи молбите ми към теб...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Идеми, не е Дебелянов, а Дамян Дамянов... Стихът има нежно послание...
-
Хубаво, хубаво стихо! Изковано от душата! Поздрав!
-
Хареса ми ! Поздрави !
-
Идеми Дойдеми не приемам негативни коментари от човек,
който започва всяко написано от него изречение с малка буква
и който пише свръх неориантирано - неща,далечни от поезията!Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
От такива необразовани хорица,пишещи все още с
малка буква...и хумора минава за незнание,непросветеност
или казано на прост език-по-примитивно интелектуално ниво!