24 янв. 2009 г., 22:51

Да си помълчим... 

  Поэзия » Любовная
904 0 5
 

‘'Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим''

 Дамян Дамянов

 

 

Пусни ръка по мене плавно.

Усещаш ли как тялото гори?

Със пръсти, устните помилвай - жадно,

Затвори очи и пулса усети.

 

Не искам нищо да ми казваш -

И този път го зная.

И търся във мълчанието ни покров.

 

Защото помня и не ще забравя

подарените от тебе дни с любов.

 

И нямам много, даже ми е малко,

мълчанието ми е повече от злато, щом е с теб.

А последната молитва - отнесе ми я вятърът.

Опита се да заличи молбите ми  към теб...

 

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • То пък един хумор... (хаха)
    От такива необразовани хорица,пишещи все още с
    малка буква...и хумора минава за незнание,непросветеност
    или казано на прост език-по-примитивно интелектуално ниво!
  • Идеми, не е Дебелянов, а Дамян Дамянов... Стихът има нежно послание...
  • Хубаво, хубаво стихо! Изковано от душата! Поздрав!
  • Хареса ми ! Поздрави !
  • Идеми Дойдеми не приемам негативни коментари от човек,
    който започва всяко написано от него изречение с малка буква
    и който пише свръх неориантирано - неща,далечни от поезията!Благодаря!
Предложения
: ??:??