24 янв. 2009 г., 22:51

Да си помълчим...

1.2K 0 5
 

‘'Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим''

 Дамян Дамянов

 

 

Пусни ръка по мене плавно.

Усещаш ли как тялото гори?

Със пръсти, устните помилвай - жадно,

Затвори очи и пулса усети.

 

Не искам нищо да ми казваш -

И този път го зная.

И търся във мълчанието ни покров.

 

Защото помня и не ще забравя

подарените от тебе дни с любов.

 

И нямам много, даже ми е малко,

мълчанието ми е повече от злато, щом е с теб.

А последната молитва - отнесе ми я вятърът.

Опита се да заличи молбите ми  към теб...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • То пък един хумор... (хаха)
    От такива необразовани хорица,пишещи все още с
    малка буква...и хумора минава за незнание,непросветеност
    или казано на прост език-по-примитивно интелектуално ниво!
  • Идеми, не е Дебелянов, а Дамян Дамянов... Стихът има нежно послание...
  • Хубаво, хубаво стихо! Изковано от душата! Поздрав!
  • Хареса ми ! Поздрави !
  • Идеми Дойдеми не приемам негативни коментари от човек,
    който започва всяко написано от него изречение с малка буква
    и който пише свръх неориантирано - неща,далечни от поезията!Благодаря!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...